Датата 6 февруари винаги ще бъде специално отбелязана в календарите на всички хора свързани по някакъв начин с Манчестър Юнайтед.
На този ден през 1958 година – най-черният в историята на „червените дяволи” – 23-ма души включително 8 играчи и трима члена на клуба – загиват в следствие на фатални наранявания в Мюнхенската самолетна катастрофа.
В полет, на връщане от двубой с белградския Цървена звезда от КЕШ, клубният самолет каца в Германия, за да зареди с гориво. Първите два опита за излитане от летището в Мюнхен са прекратени. Третият опит обаче е фатален.
Двадесет и двама пасажери умират на място, докато Дънкан Едуардс – една от жертвите от тима – умира 15 дни по-късно, в резултат на нараняванията от катастрофата.
Мюнхенската трагедия е неразделна част от историята на Манчестър Юнайтед, като един от оцелелите сър Мат Бъзби, преодолява нараняванията си и изгражда велик отбор, който 10 години по-късно печели КЕШ.
Сред оцелелите е и сър Боби Чарлтън (СПОРТНО).Роджър Бърн (28), Еди Колман (21), Марк Джоунс (24), Дейвид Пег (22), Томи Тейлър (26), Джеф Бент (25), Лиъм Уелън (22) и Дънкан Едуардс (21) всичките загиват, заедно с клубния секретар Уолтър Крикмер, треньора Томи Къри и наставника Бърт Уолей.
Песента, посветена на загиналите играчи, журналисти и членове на клуба:
"The Flowers of Manchester"
One cold and bitter Thursday in Munich, Germany,
Eight great football stalwarts conceded victory,
Eight men who will never play again who met destruction there,
The flowers of English football, the flowers of Manchester
Matt Busby's boys were flying, returning from Belgrade,
This great United family, all masters of their trade,
The Pilot of the aircraft, the skipper Captain Thain,
Three times they tried to take off and twice turned back again.
The third time down the runaway disaster followed close,
There was a slush upon that runaway and the aircraft never rose,
It ploughed into the marshy ground, it broke, it overturned.
And eight of the team were killed as the blazing wreckage burned.
Roger Byrne and Tommy Taylor who were capped for England's side.
And Ireland's Billy Whelan and England's Geoff Bent died,
Mark Jones and Eddie Colman, and David Pegg also,
They all lost their lives as it ploughed on through the snow.
Big Duncan he went to, with an injury to his frame,
And Ireland's brave Jack Blanchflower will never play again,
The great Sir Matt Busby lay there, the father of his team
Three long months passed by before he walked again.
The trainer, coach and secretary, and a member of the crew,
Also eight sporting journalists who with United flew,
and one of them Big Swifty, who we'll ne'er forget,
the finest English 'keeper that ever graced the net.
Oh, England's finest football team its record truly great,
its proud successes mocked by a cruel turn of fate.
Eight men will never play again, who met destruction there,
the flowers of English football, the flowers of Manchester.
