България завърши наравно с Ирландия като гост късно вчера. Пред препълнен стадион на Крок Парк нашите завършиха наравно с домакините, 1:1. Без почти всичките ни "звезди" нашите стояха не-лошо през по-голямата част от мача и можеха дори и да победят, така сега все пак огромната разлика от 9 точки с ирландците си остава и ще е много много трудно за нашите да се класират дори и на 2-рото място, което дава право на бараж. Макар че ние винаги сме оптимисти! Или поне неколцина от нас. И се вълнуваме за отбора ни, за националния - до самия край. Както преди 2 години се надявахме до самия край, но за съжаление само една точка не ни достигна в битката с холандците за 2-рото място. Въпреки проведенета анкета в СПОРТНО за изхода от мача в Дъблин, която завърши със 100 % отговори за победа на българите и напук на българския негативизъм, изразяван по сайтове и форуми от повечето фенове, които "по-сигурна единица от тая" не са видяли, напите завършиха наравно. И сега се чудим - да се радваме ли или да плачем? Добър ли е този резултат за нас. Според медиите - да. Аз вярвам, че още имаме шансове, но трябва да вземем максимално от всички мачове, които ни предстоят. Ейре гостува на Италия в сряда, а ние приемаме Кипър (евентуално може да скъсим разликата). На 6 юни пък приемаме и Ейре... Но да не правим сметки, а да видим до каква степен ще се вдигнат нашите и ще излязат ли от тази дупка. 4 мача без победа, би казал песимиста, 4 мача без загуба - ще му отвърне оптимиста, 4 точки от 4 мача - е мнението на реалиста. Дано в сряда - срещу Кипър, който впрочем вече ни и изпревари на 3-тото място, покажем истинското си лице, нашата си игра. Аз съм убеден, че можем много, без значение кой е на терена и кой липсва. Когато играят т.нар. "звезди" по-успешни резултати ли постигаме? За самата селекция на отбора пък имам няколко критики (най-вече в дефанзивен план, в защитата), но няма да ви занимавам с тях, защото е повече от ясно, че в България всеки е спец по това да ти каже кое точно не е наред в държавата, а също и придобилия тривиалност лаф "всеки разбира от футбол и политика". Затова ще оставя селекцията на треньора, а и той е доказал, че може да постигне много с отбор, в който на пръв поглед няма големи звезди (както беше с Левски, когато достигна до 1/4-финал за УЕФА преди 3 години. Гледаме напред и нека гледаме с оптимизъм. Да подкрепим момчетата, въпреки това колко много сме им насъбрали и колко са ни ядосали, че досега не са спечелили и веднъж. Нека още сряда прекратим тази лоша серия от мачове без победа и размажем прекия ни конкурент поне за 3-тото място Кипър. Успех, българи-юнаци!
1 коментар:
Много ме впечатли, че президента на Ирландия се ръкува с всеки един футболист дори с резервите! Показа чудесно отношение! Браво!
Публикуване на коментар